надви́квам

(кого, какво) Викам по-силно от някого, заглушавам с гласа си.

Надвика всички.
Надвика шума от машината.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице надвиквам надвикваме
второ лице надвикваш надвиквате
трето лице надвиква надвикват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице надвиквах надвиквахме
второ лице надвиква надвиквахте
трето лице надвиква надвикваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице надвиквах надвиквахме
второ лице надвикваше надвиквахте
трето лице надвикваше надвикваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
надвиквай надвиквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надвиквал надвиквала надвиквало надвиквали
членувана надвиквалия надвиквалата надвиквалото надвиквалите
с пълен член надвиквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надвиквал надвиквала надвиквало надвиквали
членувана надвиквалия надвиквалата надвиквалото надвиквалите
с пълен член надвиквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надвикван надвиквана надвиквано надвиквани
членувана надвиквания надвикваната надвикваното надвикваните
с пълен член надвикваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надвикващ надвикваща надвикващо надвикващи
членувана надвикващия надвикващата надвикващото надвикващите
с пълен член надвикващият — — —
Деепричастие
надвиквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне над-вик-вам
  • форми надви́квам, несв. и надви́кам, св.
Източник