нада́вам

1. (какво) Давам много, в голямо количество.

Надаваха ни подаръци.

2. (какво) Удължавам с парче плат, наставям.

Надавам вик

Започвам да викам, закрещявам.

Надавам ухо

Съсредоточавам се, мъча се да уловя това, за което се говори.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице надавам надаваме
второ лице надаваш надавате
трето лице надава надават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице надавах надавахме
второ лице надава надавахте
трето лице надава надаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице надавах надавахме
второ лице надаваше надавахте
трето лице надаваше надаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
надавай надавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надавал надавала надавало надавали
членувана надавалия надавалата надавалото надавалите
с пълен член надавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надавал надавала надавало надавали
членувана надавалия надавалата надавалото надавалите
с пълен член надавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надаван надавана надавано надавани
членувана надавания надаваната надаваното надаваните
с пълен член надаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надаващ надаваща надаващо надаващи
членувана надаващия надаващата надаващото надаващите
с пълен член надаващият — — —
Деепричастие
надавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-да-вам
  • форми нада́ваш, несв. и нада́м, св.
Източник