навъ́ся

Възвр. Намръщвам се.

Виж:

производен (*na-vǫsiti) на старобълг. ѫсъ, бълг. въс „мустак“ (Ст. Младенов), праслав. *vǫsъ, срв. сродните форми: словен. vоs, чеш. vous, мн. vousy, слов. fúz, пол. wąs „мустак“, г.-луж. wusу мн.ч., полаб. vǫsói „брада“, рус. усы, укр. вус, белорус. вус и ст.-прус. wanso „мъх по лицето“, ст.-ирл. fés „брада“, find „косъм“, ст.-гр. ἴονθος „юношеска брада“ (*vi-vondho-),

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице навъся навъсим
второ лице навъсиш навъсите
трето лице навъси навъсят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице навъсих навъсихме
второ лице навъси навъсихте
трето лице навъси навъсиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице навъсех навъсехме
второ лице навъсеше навъсехте
трето лице навъсеше навъсеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
навъси навъсете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навъсил навъсила навъсило навъсили
членувана навъсилия навъсилата навъсилото навъсилите
с пълен член навъсилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навъсел навъсела навъсело навъсели
членувана навъселия навъселата навъселото навъселите
с пълен член навъселият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навъсен навъсена навъсено навъсени
членувана навъсения навъсената навъсеното навъсените
с пълен член навъсеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-въ-ся
  • форми навъ́сиш, мин. св. навъ́сих, мин. прич. навъ́сил, св.
Източници