навъ́ждам

(какво, разговорно) Въдя в голямо количество.

Навъди какви ли не гадини.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице навъждам навъждаме
второ лице навъждаш навъждате
трето лице навъжда навъждат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице навъждах навъждахме
второ лице навъжда навъждахте
трето лице навъжда навъждаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице навъждах навъждахме
второ лице навъждаше навъждахте
трето лице навъждаше навъждаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
навъждай навъждайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навъждал навъждала навъждало навъждали
членувана навъждалия навъждалата навъждалото навъждалите
с пълен член навъждалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навъждал навъждала навъждало навъждали
членувана навъждалия навъждалата навъждалото навъждалите
с пълен член навъждалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навъждан навъждана навъждано навъждани
членувана навъждания навъжданата навъжданото навъжданите
с пълен член навъжданият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навъждащ навъждаща навъждащо навъждащи
членувана навъждащия навъждащата навъждащото навъждащите
с пълен член навъждащият — — —
Деепричастие
навъждайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-въж-дам
  • форми навъ́ждаш, несв. и навъ́дя, св.
Източник
навъждам се

1. Въдя се в голямо количество.

2. (преносно, пренебрежително) Извъждам се.

Навъдиха се едни крадци...
  • възвратен глагол
  • форми навъдя се