нави́я
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице навия навием
второ лице навиеш навиете
трето лице навие навият
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице навих навихме
второ лице нави навихте
трето лице нави навиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице навиех навиехме
второ лице навиеше навиехте
трето лице навиеше навиеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
навий навийте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навил навила навило навили
членувана навилия навилата навилото навилите
с пълен член навилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навиел навиела навиело навиели
членувана навиелия навиелата навиелото навиелите
с пълен член навиелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навит навита навито навити
членувана навития навитата навитото навитите
с пълен член навитият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-вия
  • форми нави́еш, мин. св. нави́х, мин. прич. нави́л, св.
Източник