набъ́хтя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице набъхтя набъхтим
второ лице набъхтиш набъхтите
трето лице набъхти набъхтят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице набъхтих набъхтихме
второ лице набъхти набъхтихте
трето лице набъхти набъхтиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице набъхтех набъхтехме
второ лице набъхтеше набъхтехте
трето лице набъхтеше набъхтеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
набъхти набъхтете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набъхтил набъхтила набъхтило набъхтили
членувана набъхтилия набъхтилата набъхтилото набъхтилите
с пълен член набъхтилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набъхтел набъхтела набъхтело набъхтели
членувана набъхтелия набъхтелата набъхтелото набъхтелите
с пълен член набъхтелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набъхтен набъхтена набъхтено набъхтени
членувана набъхтения набъхтената набъхтеното набъхтените
с пълен член набъхтеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-бъх-тя
  • форми набъ́хтеш и набъ́хтиш, мин. св. набъ́хтах и набъ́хтих, мин. прич. набъ́хтал и набъ́хтил, св.
Източник