набу́хам
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице набухам набухаме
второ лице набухаш набухате
трето лице набуха набухат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице набухах набухахме
второ лице набуха набухахте
трето лице набуха набухаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице набухах набухахме
второ лице набухаше набухахте
трето лице набухаше набухаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
набухай набухайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набухал набухала набухало набухали
членувана набухалия набухалата набухалото набухалите
с пълен член набухалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набухал набухала набухало набухали
членувана набухалия набухалата набухалото набухалите
с пълен член набухалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набухан набухана набухано набухани
членувана набухания набуханата набуханото набуханите
с пълен член набуханият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-бу-хам
  • форми набу́хаш, св.
Източник