набру́лвам

1. (какво) Събирам достатъчно плодове, като ги бруля.

Набрулих една торба круши.

2. Бруля продължително.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице набрулвам набрулваме
второ лице набрулваш набрулвате
трето лице набрулва набрулват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице набрулвах набрулвахме
второ лице набрулва набрулвахте
трето лице набрулва набрулваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице набрулвах набрулвахме
второ лице набрулваше набрулвахте
трето лице набрулваше набрулваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
набрулвай набрулвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набрулвал набрулвала набрулвало набрулвали
членувана набрулвалия набрулвалата набрулвалото набрулвалите
с пълен член набрулвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набрулвал набрулвала набрулвало набрулвали
членувана набрулвалия набрулвалата набрулвалото набрулвалите
с пълен член набрулвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набрулван набрулвана набрулвано набрулвани
членувана набрулвания набрулваната набрулваното набрулваните
с пълен член набрулваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набрулващ набрулваща набрулващо набрулващи
членувана набрулващия набрулващата набрулващото набрулващите
с пълен член набрулващият — — —
Деепричастие
набрулвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне наб-рул-вам
  • форми набру́лваш, несв. и набру́ля, св.
Източник