Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (англ.) (CC BY-SA 4.0)
1.
1. (военно дело) Мъже, които са родени през една и съща година и отбиват заедно военната си служба.
Набор 1970 година.
2. (разговорно) Връстник.
Как си, наборе?
набо́р руски на́бор
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | набор | набори |
| членувана | набора | наборите |
| с пълен член | наборът | — |
| бройна форма | набора |
|---|---|
| звателна форма | наборе |
2.
1. Текст, подготвен за печатане.
2. Съвкупност от инструменти или други предмети; комплект.
Набор за чертане.
*naborъ праславянски на́бор
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | набор | набори |
| членувана | набора | наборите |
| с пълен член | наборът | — |
| бройна форма | набора |
|---|---|
| звателна форма | наборе |
3.
Гънки на дреха или на друга тъкан.
Пола с набор.
От глагола „набера“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | набор | набори |
| членувана | набора | наборите |
| с пълен член | наборът | — |
| бройна форма | набора |
|---|---|
| звателна форма | наборе |