1.

на́бор

1. (военно дело) Мъже, които са родени през една и съща година и отбиват заедно военната си служба.

Набор 1970 година.

2. (разговорно) Връстник.

Как си, наборе?

набо́р руски на́бор

наборен — прилагателно име Наборна комисия.
единствено число множествено число
нечленувана набор набори
членувана набора наборите
с пълен член наборът —
бройна форма набора
звателна форма наборе
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне на-бор
  • форми мн. на́бори, (два) на́бора
  • област военно дело →
Източници

2.

на́бор

1. Текст, подготвен за печатане.

2. Съвкупност от инструменти или други предмети; комплект.

Набор за чертане.

*naborъ праславянски на́бор

единствено число множествено число
нечленувана набор набори
членувана набора наборите
с пълен член наборът —
бройна форма набора
звателна форма наборе
  • съществително име, мъжки род
  • форми мн. на́бори, (два) на́бора
Източници

3.

на́бор

Гънки на дреха или на друга тъкан.

Пола с набор.

От глагола „набера“.

единствено число множествено число
нечленувана набор набори
членувана набора наборите
с пълен член наборът —
бройна форма набора
звателна форма наборе
  • съществително име, мъжки род
  • форми мн. на́бори, (два) на́бора
Източници