набоза́вам се

1. Бозая до насита, насуквам се.

2. (преносно, иронично) Напивам се.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице набозавам се набозаваме се
второ лице набозаваш се набозавате се
трето лице набозава се набозават се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице набозавах се набозавахме се
второ лице набозава се набозавахте се
трето лице набозава се набозаваха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице набозавах се набозавахме се
второ лице набозаваше се набозавахте се
трето лице набозаваше се набозаваха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
набозавай се набозавайте се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набозавал набозавала набозавало набозавали
членувана набозавалия набозавалата набозавалото набозавалите
с пълен член набозавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набозавал набозавала набозавало набозавали
членувана набозавалия набозавалата набозавалото набозавалите
с пълен член набозавалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набозаващ набозаваща набозаващо набозаващи
членувана набозаващия набозаващата набозаващото набозаващите
с пълен член набозаващият — — —
Деепричастие
набозавайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-бо-за-вам
  • форми набоза́ваш се, несв. и набоза́я се, св.
Източник