Източник
-
набеде́н -
1. Когато са набедили; обвинен незаслужено.
-
2. (преносно) Провъзгласен за някакъв, без да има заслуги.
Набеден художник.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | набеден | набедена | набедено | набедени |
| членувана | набедения | набедената | набеденото | набедените |
| с пълен член | набеденият | — | — | — |