Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Малко, дребно куче.
2. (преносно) Дребен човек.
Образувана от корена на старобълг. мьн'ии (Супр.) „по-малък, по-млад“ (*mi-nis), което има съответствие в лат. minor, гот. minniza „по-малък“; старогр. μινύθω, староинд. mināti „съкращавам“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | мъник | мъници |
| членувана | мъника | мъниците |
| с пълен член | мъникът | — |
| бройна форма | мъника |
|---|---|
| звателна форма | мънико |