мъни́к

1. Малко, дребно куче.

2. (преносно) Дребен човек.

Образувана от корена на старобълг. мьн'ии (Супр.) „по-малък, по-млад“ (*mi-nis), което има съответствие в лат. minor, гот. minniza „по-малък“; старогр. μινύθω, староинд. mināti „съкращавам“.

единствено число множествено число
нечленувана мъник мъници
членувана мъника мъниците
с пълен член мъникът —
бройна форма мъника
звателна форма мънико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне мъ-ник
  • форми мн. мъни́ци, (два) мъни́ка
Източници