мрача́

остаряло

1. (кого, какво) Правя тъмен, мрачен.

2. (кого, какво, преносно) Наскърбявам, натъжавам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице мрача мрачим
второ лице мрачиш мрачите
трето лице мрачи мрачат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице мрачих мрачихме
второ лице мрачи мрачихте
трето лице мрачи мрачиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице мрачах мрачахме
второ лице мрачеше мрачахте
трето лице мрачеше мрачаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
мрачи мрачете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мрачил мрачила мрачило мрачили
членувана мрачилия мрачилата мрачилото мрачилите
с пълен член мрачилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мрачал мрачала мрачало мрачали
членувана мрачалия мрачалата мрачалото мрачалите
с пълен член мрачалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мрачен мрачена мрачено мрачени
членувана мрачения мрачената мраченото мрачените
с пълен член мраченият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мрачащ мрачаща мрачащо мрачащи
членувана мрачащия мрачащата мрачащото мрачащите
с пълен член мрачащият — — —
Деепричастие
мрачейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне мра-ча
  • форми мрачи́ш, мин. св. мрачи́х, мин. прич. мрачи́л, несв.
Източник