мра́мор

1. (само единствено число) Твърд камък с варовит състав и различно оцветяване, който се използва в скулптурата и строителството.

2. Предмет, изработен от този камък.

3. (преносно) Безмилостен, студен човек.

цслав. мраморъ. Праслав. *mormorъ - стара заемка от лат. marmor, от старогр. μάρμαρος „камък“. От старобълг. заета в рус. мрамор при старорус. мороморъ.

единствено число множествено число
нечленувана мрамор мрамори
членувана мрамора мраморите
с пълен член мраморът —
бройна форма мрамора
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне мра-мор
  • форми мн. мра́мори
Източници