Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. (само единствено число) Твърд камък с варовит състав и различно оцветяване, който се използва в скулптурата и строителството.
2. Предмет, изработен от този камък.
3. (преносно) Безмилостен, студен човек.
цслав. мраморъ. Праслав. *mormorъ - стара заемка от лат. marmor, от старогр. μάρμαρος „камък“. От старобълг. заета в рус. мрамор при старорус. мороморъ.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | мрамор | мрамори |
| членувана | мрамора | мраморите |
| с пълен член | мраморът | — |
| бройна форма | мрамора |
|---|