мра́зя

(кого, какво) Не обичам, ненавиждам, изпитвам враждебни чувства.

Мразя враговете си.
Мразя кашкавал.

мразити старобългарски „замръзвам“ мра́зя

старобълг. мразити „замръзвам“ — производен глагол от мраз. Сравни чеш. ostuditi „да причиня отвращение“ от студ.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице мразя мразим
второ лице мразиш мразите
трето лице мрази мразят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице мразих мразихме
второ лице мрази мразихте
трето лице мрази мразиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице мразех мразехме
второ лице мразеше мразехте
трето лице мразеше мразеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
мрази мразете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мразил мразила мразило мразили
членувана мразилия мразилата мразилото мразилите
с пълен член мразилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мразел мразела мразело мразели
членувана мразелия мразелата мразелото мразелите
с пълен член мразелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мразен мразена мразено мразени
членувана мразения мразената мразеното мразените
с пълен член мразеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мразещ мразеща мразещо мразещи
членувана мразещия мразещата мразещото мразещите
с пълен член мразещият — — —
Деепричастие
мразейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне мра-зя
  • форми мра́зиш, мин. св. мра́зих и мрази́х, мин. прич. мра́зил и мрази́л, несв.
Източници