моти́ка

Ръчно земеделско сечиво за окопаване на различни култури — метален полукръг с дълга дървена дръжка.

мотыка старобългарски моти́ка

старобълг. мотыка (Супр.), стопански термин - вероятно заемка от простонароднолат. *mattiūca „мотика“ > уелс. matog, ирл. mаdоg, англ. mattock „мотика“.

единствено число множествено число
нечленувана мотика мотики
членувана мотиката мотиките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне мо-ти-ка
  • форми мн. моти́ки
Източници