мост

1. Съоръжение за преминаване през река, пропаст, жп линия и други.

Дълъг мост.

2. Протеза, свързваща два зъба, на която са прикрепени изкуствени зъби.

3. В спорта — положение, при което тялото се извива назад и за опора се използват дланите на ръцете и стъпалата.

4. Част от автомобилно шаси, към която се прикрепват колелата.

Преден мост.

5. Пряка телевизионна връзка между отдалечени държави или градове.

Мост София-Ню Йорк.

6. (преносно) Нещо, което служи за връзка, за контакт.

мостъ старобългарски мост

старобълг. мостъ γέφυρα (Клоц., Супр.) Праслав. *mostъ няма сигурна етимология - в ю.-слав. и зап.-слав. лексемата означава „мост“, но срв. ст.-рус. мостъ pavimentum, рус. диал. мост „под; лавица; дървена настилка на улицата; дъсчена настилка за мелене на зърно на гумното; покрив на селскостопанско помещение“, укр. диал. мiст „под; дъсчен под; темел“, белор. диал. мост „под; дъсчен под“, което прави връзката с *motati/*mesti „хвърлям, мотая, мятам“ (*mot-tos) несигурна. Не е свързана със ст.в.нем. mast, староангл. mаеst, лат. mālus „мачта“ (< *mazdos < *masdos), ирл. maide „палка“ (< *masdios), защото в слав. езици би се очаквало *mozdъ, а тази група думи е твърде отдалечена по значение.

Събарям всички мостове

Прекъсвам всички възможности за връзки с другите.

Хвърлям мост

Установявам връзка с нещо или някого.

мостче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана мост мостове
членувана моста мостовете
с пълен член мостът —
бройна форма моста
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне мост
  • форми мо́стът, мо́ста, мн. мо́стове, (два) мо́ста
Източници