мо́рков

Едногодишно градинско растение с оранжево-червен месест корен, който се яде.

Заета от рум. morcov, където е от укр. морков. Праслав. *mъrky, род. п. *mъrkъve. Име на растение с пред-ИЕ произход от корен *mṛk-/*bṛk-, предствен в праслав. *mъrky, ст.-в.-нем. mor(a)ha, старогр. βράκανα, лит. burkūnas.

морковче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана морков моркови
членувана моркова морковите
с пълен член морковът —
бройна форма моркова
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне мор-ков
  • форми мн. мо́ркови, (два) мо́ркова
Източници