1.

море́

1. Голямо пространство, изпълнено със солена вода, обикновено част от океан.

Бурно море.

2. Морският бряг като място за почивка.

3. (преносно) Голямо количество от нещо.

Море от думи.

4. (специално) Тъмна равнина по повърхността на Луната или Марс; обикновено в множествено число.

море старобългарски море́

Дупка в морето (правя)

Съвсем нищо.

Морето ми е до коляно

Много съм самонадеян, струва ми се, че всичко е лесно.

През девет морета

Много далеч.

Капка в морето

Много малък, незначителен, недостатъчен.

единствено число множествено число
нечленувана море морета
членувана морето моретата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне мо-ре
  • форми мн. море́та и моря́
Източници

2.

мо́ре

разговорно

1. Употребява се най-често заедно с обръщение или в позицията на обръщение, като го подчертава.

Море войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра.

2. Употребява се при отправяне на заплаха.

Море ще се върна аз и ще ти дам да разбереш.

μωρέ гръцки мо́ре

Застинал звателен падеж на гръцкото „μωρός“ (глупав), употребяван като обръщение.

  • частица
Източници