Източник
-
морализа́тор -
1. Лице, което проповядва строг морал, поучава и въздейства.
-
2. (преносно, иронично) Лице, което постоянно разсъждава върху морални въпроси и досажда с морални проповеди.
морализаторски
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | морализатор | морализатори |
| членувана | морализатора | морализаторите |
| с пълен член | морализаторът | — |
| бройна форма | морализатора |
|---|---|
| звателна форма | морализаторе |