мо́лив

Графитена пръчка, обвита в дърво или метал, която се използва за писане и рисуване.

Цветни моливи.

От нгр. μολύβι „молив“, продължаващо старогр. μολίβιον ср.р. „оловна тръбичка“, производна на μόλιβος, μόλυβδος м. „олово“. Старогр. дума отразява древно, доиндоевроп. название на оловото, разпространило се от Пиринейския полуостров (срв. племе Plumbārii в Лузитания, о-в Πλουμαρία, град Μολυβδίνη при Гибралтар), където са се намирали основни находища на оловна руда, по Средиземноморието и в Северна Европа, срв. баск. berún, лат. plumbum, ст.в.нем. blīo, blīwes (нем. Blei), и през келтски (ср.ирл. luaide), до староангл. lēad, ср.д.нем. lod(e), англ. lead, и лит. liūdė.

Тегля молива

Пресмятам, изчислявам.

Молив за вежди

Черен мазен графит, използван при гримиране.

моливче — съществително име
моливен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана молив моливи
членувана молива моливите
с пълен член моливът —
бройна форма молива
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне мо-лив
  • форми и моли́в, мн. мо́ливи и моли́ви, (два) мо́лива и моли́ва
Източници