миролю́бка

Жена миролюбец.

единствено число множествено число
нечленувана миролюбка миролюбки
членувана миролюбката миролюбките
звателна форма миролюбке
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ми-ро-люб-ка
  • форми мн. миролю́бки
Източник