миролю́бец

Лице, което се стреми към запазване на мира.

единствено число множествено число
нечленувана миролюбец миролюбци
членувана миролюбеца миролюбците
с пълен член миролюбецът —
бройна форма миролюбеца
звателна форма миролюбецо
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ми-ро-лю-бец
  • форми мн. миролю́бци
Източник