1.

ми́нимум

1. Най-малко количество, най-малката величина.

Жизнен минимум.

2. Задължителен за специалиста най-малък обем от знания.

единствено число множествено число
нечленувана минимум минимуми
членувана минимума минимумите
с пълен член минимумът —
бройна форма минимума
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ми-ни-мум
  • форми само ед.
Източник

2.

ми́нимум

Най-малко, поне (при думи, означаващи количество).

Операцията ще трае минимум три часа.
  • наречие
Източник