мина́вка

(жаргонно) Самоизмама; щета, която сам си причинявам.

Голяма минавка си направих, че ходих да я чакам.
единствено число множествено число
нечленувана минавка минавки
членувана минавката минавките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ми-нав-ка
  • форми мн. мина́вки
Източник