мига́ч

1. (разговорно) Светлинен пътепоказалец на превозно средство, който сигнализира за предприемане на маневра.

2. Клепач.

единствено число множествено число
нечленувана мигач мигачи
членувана мигача мигачите
с пълен член мигачът —
бройна форма мигача
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ми-гач
  • форми мн. мига́чи, (два) мига́ча
Източник