Източник
-
меца́на -
1. Одухотворен образ на мечка във фолклора и в детската литература.
Пустата меца мецана, стана за смях из Балкана.
-
2. (преносно, иронично) Дебела жена.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | мецана | мецани |
| членувана | мецаната | мецаните |
| звателна форма | мецано |
|---|