меха́ника

специално

1. Дял от физиката, който изучава движението на телата и причините за движението.

2. Отрасъл на техниката, който се занимава с построяване на машини и ремонта им.

Приложна механика.
Небесна механика

Наука за движението на небесните тела.

Фина механика

Производство на малки машини (телефони, фотоапарати, пишещи машини и други).

единствено число множествено число
нечленувана механика механики
членувана механиката механиките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ме-ха-ни-ка
  • форми само ед.
Източник