метла́

1. Връзка, сноп от някои растителни стъбла, която се използва за почистване, за събиране на смет.

2. Растение, от което най-често се изработват тези предмети.

Диал. метлa, митлa. Праслав. *metъla(o) или *mеtьlа(o) (сърбохърв. мeтла, словен. métla „метла“, чеш. metla „сух клон, опашка (и на комета), снопче клонки за метене“, слов. metla, пол. miotła „сух клон, опашка (и на комета), снопче клонки за метене“, диал. nietła, miotło, г.-луж. mjetla, mjetlo, д.-луж. mjetła „брезова клонка, паднали клонки“, полаб. metla „метла“, рус. метлá, диал. метлó „метла, снопче клонки за метене“, диал. „опашка на комета“, укр. мiтлá), смята се обикновено за производна на мета. Срв. обаче рум. mătură, мъгл.-рум. metură (с ударение на първата сричка, Capidan 188), арум., истрорум. metură, алб. netullë „метла“, които не могат да бъдат слав. заемки, а са получени в резултат на смесване на лат. betula „бреза“ със слав. *metlo „метла“ (запазено в словен. melo, melec „метла“, сърбохърв. мело „малка лопатка“). Същото може да се отнася и за слав. *metъla(o) (виж значението „брезова клонка“ в лужишките езици), чието словообразуване също не е много ясно.

Зад метлата

В неизгодно положение, на последно място.

Ще играе метлата

Ще има служебни промени.

Ще играе метлата

Ще бият някого.

единствено число множествено число
нечленувана метла метли
членувана метлата метлите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне мет-ла
  • форми мн. метли́
Източници