мете́ж

Бунт, размирица.

мѧтежь старобългарски мете́ж

старобълг. мѧтежь, производна на мѧсти „разбърквам“, виж мътя.

метежен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана метеж метежи
членувана метежа метежите
с пълен член метежът —
бройна форма метежа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ме-теж
  • форми мн. мете́жи, (два) мете́жа
Източници