Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Бунт, размирица.
мѧтежь старобългарски мете́ж
старобълг. мѧтежь, производна на мѧсти „разбърквам“, виж мътя.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | метеж | метежи |
| членувана | метежа | метежите |
| с пълен член | метежът | — |
| бройна форма | метежа |
|---|