Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (англ.) (CC BY-SA 4.0)
1.
(разговорно) Луната или видимата част от нейната повърхност.
На небето светеха месецът и звездите.
*měsęcь праславянски мѣсѧць през старобългарски ме́сец
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | месец | месеци |
| членувана | месеца | месеците |
| с пълен член | месецът | — |
| бройна форма | месеца |
|---|
2.
Всяка една от дванайсетте части, на които се дели годината.
Няколко месеца живя при родителите си.
*měsęcь праславянски мѣсѧць през старобългарски ме́сец
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | месец | месеци |
| членувана | месеца | месеците |
| с пълен член | месецът | — |
| бройна форма | месеца |
|---|