Източник
-
ме́рник -
1. Приспособление на огнестрелно оръжие, което позволява точно определяне на целта за поразяване.
Оптически мерник.
-
2. (преносно, иронично) Критерий, изискване, мерило.
Вдигам мерника
(разговорно) Ставам по-строг, по-взискателен (обикновено при изпит или конкурс).
Вземам на мерник
(разговорно) Започвам да преследвам някого, отмъщавам си.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | мерник | мерници |
| членувана | мерника | мерниците |
| с пълен член | мерникът | — |
| бройна форма | мерника |
|---|