ме́рник

1. Приспособление на огнестрелно оръжие, което позволява точно определяне на целта за поразяване.

Оптически мерник.

2. (преносно, иронично) Критерий, изискване, мерило.

Вдигам мерника

(разговорно) Ставам по-строг, по-взискателен (обикновено при изпит или конкурс).

Вземам на мерник

(разговорно) Започвам да преследвам някого, отмъщавам си.

единствено число множествено число
нечленувана мерник мерници
членувана мерника мерниците
с пълен член мерникът —
бройна форма мерника
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне мер-ник
  • форми мн. ме́рници, (два) ме́рника
Източник