Източник
-
масорети -
(историческо, езикознание) Еврейски книжовници, които в периода от VI до Х в. се занимават със задълбочено критично проучване и коментиране на запазените текстове на Стария завет и които са известни с това, че въвеждат азбучни знаци за означаване на гласните в еврейския каквито преди тях не е имало, като по този начин фиксират произношението на личните и географските имена в Библията.