маскаря́

(кого, разговорно) Излагам на подигравка, срамя.

Той маскари цялото семейство.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице маскаря маскарим
второ лице маскариш маскарите
трето лице маскари маскарят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице маскарих маскарихме
второ лице маскари маскарихте
трето лице маскари маскариха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице маскарях маскаряхме
второ лице маскареше маскаряхте
трето лице маскареше маскаряха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
маскари маскарете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана маскарил маскарила маскарило маскарили
членувана маскарилия маскарилата маскарилото маскарилите
с пълен член маскарилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана маскарял маскаряла маскаряло маскарели
членувана маскарялия маскарялата маскарялото маскарелите
с пълен член маскарялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана маскарен маскарена маскарено маскарени
членувана маскарения маскарената маскареното маскарените
с пълен член маскареният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана маскарящ маскаряща маскарящо маскарящи
членувана маскарящия маскарящата маскарящото маскарящите
с пълен член маскарящият — — —
Деепричастие
маскарейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне мас-ка-ря
  • форми маскари́ш, мин. св. маскари́х, мин. прич. маскари́л, несв.
Източник
маскаря се

(разговорно) Излагам се на подигравки; ставам за посмешище и подигравки.

  • възвратен глагол