Източник
-
манда́т -
1. Поръчение, пълномощие за изпълнение на поставена задача.
-
2. Времето, през което продължава пълномощието.
Ще бъде президент два мандата.
-
3. Звание и достойнство на народен представител.
Отнемам мандат на депутат.
- пълномощие
- оторизация
- права
- позволение
- разрешение
- овластяване
- пълни права
- картбланш
мандатен
— прилагателно име
Мандатна комисия.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | мандат | мандати |
| членувана | мандата | мандатите |
| с пълен член | мандатът | — |
| бройна форма | мандата |
|---|