мана́ф

1. Малоазиатски турчин.

2. (пренебрежително) Турчин или азиатец изобщо.

3. Сексуалноизвратен човек — активен педераст.

Първоначално от турската manav „продавач на зеленчуци, зарзаватчия“. Възможно е да е навлязла в българския и чрез посредничеството на гръцката μανάβης „продавач на зеленчуци, зарзаватчия“. В турския е заета от арабския. Вторичните значения на малоазиатски турчин и активен хомосексуален мъж са развити само в българския език, но не и в турския или гръцкия.

манафски — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана манаф манафи
членувана манафа манафите
с пълен член манафът —
бройна форма манафа
звателна форма манафе
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ма-наф
  • форми мн. мана́фи
Източници