маната́рка

Ядлива гъба с кафеникава гугла и цилиндрично пънче със същия цвят.

Отивам в гората за манатарки.

Заедно с гръц. μανιτάρι „гъба печурка“, рум. mînatarcă „гъба“, заета от тур. mantar или гагауз. мантар, мантарка „гъба, сюнгер, корково дърво“, срв. азърб. мəнтəр, караим. (тюрк. диалект в Литва) мантар „корк“, старотюрк. mandar „увивно растение, може би бръшлян“, кирг. мандалак „лале“. Тюркските форми са заети от староинд. mandāraka „коралово дърво Erythina indica“, заето и в тохар. А. mantāraka (ЭСТЯ 7: 31-32).

единствено число множествено число
нечленувана манатарка манатарки
членувана манатарката манатарките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ма-на-тар-ка
  • форми мн. маната́рки
Източници