Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Отделна църковно-стопанска организация на религиозна общност; обител.
Женски манастир.
2. Църквата, жилищните помещения и др. сгради на такава организация.
Разгледахме манастира.
манастырь старобългарски манасти́р
От старобългарски манастырь (Супр., Син. тр.). Заемка от средногр. μοναστήρι(ον), диал. μαναστήρι(ο)ν, като по завършек е сближена със славянската наставка -yrь, срв. *mexyrь „мехур“, цслав. пустырь χέρσος "пустош" (Mikl 755), както е при псалътырь ψαλτήριον „псалтир“ (Клоц., Син. пс., Бол. пс.)
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | манастир | манастири |
| членувана | манастира | манастирите |
| с пълен член | манастирът | — |
| бройна форма | манастира |
|---|