манасти́р

1. Отделна църковно-стопанска организация на религиозна общност; обител.

Женски манастир.

2. Църквата, жилищните помещения и др. сгради на такава организация.

Разгледахме манастира.

манастырь старобългарски манасти́р

От старобългарски манастырь (Супр., Син. тр.). Заемка от средногр. μοναστήρι(ον), диал. μαναστήρι(ο)ν, като по завършек е сближена със славянската наставка -yrь, срв. *mexyrь „мехур“, цслав. пустырь χέρσος "пустош" (Mikl 755), както е при псалътырь ψαλτήριον „псалтир“ (Клоц., Син. пс., Бол. пс.)

манастирски — прилагателно име Манастирски двор.
единствено число множествено число
нечленувана манастир манастири
членувана манастира манастирите
с пълен член манастирът —
бройна форма манастира
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ма-нас-тир
  • форми мн. манасти́ри, (два) манасти́ра
Източници