мана́ра

(диалектно) Секира, брадва, топор.

манарче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана манара манари
членувана манарата манарите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ма-на-ра
  • форми мн. мана́ри
Източник