магнитизи́рам

(какво) Придавам магнитна сила, подлагам на магнитно въздействие.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице магнитизирам магнитизираме
второ лице магнитизираш магнитизирате
трето лице магнитизира магнитизират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице магнитизирах магнитизирахме
второ лице магнитизира магнитизирахте
трето лице магнитизира магнитизираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице магнитизирах магнитизирахме
второ лице магнитизираше магнитизирахте
трето лице магнитизираше магнитизираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
магнитизирай магнитизирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана магнитизирал магнитизирала магнитизирало магнитизирали
членувана магнитизиралия магнитизиралата магнитизиралото магнитизиралите
с пълен член магнитизиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана магнитизирал магнитизирала магнитизирало магнитизирали
членувана магнитизиралия магнитизиралата магнитизиралото магнитизиралите
с пълен член магнитизиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана магнитизиран магнитизирана магнитизирано магнитизирани
членувана магнитизирания магнитизираната магнитизираното магнитизираните
с пълен член магнитизираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана магнитизиращ магнитизираща магнитизиращо магнитизиращи
членувана магнитизиращия магнитизиращата магнитизиращото магнитизиращите
с пълен член магнитизиращият — — —
Деепричастие
магнитизирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне маг-ни-ти-зи-рам
  • форми магнитизи́раш, несв. и св.
Източник