ля́то

1. Най-топлото годишно време, което идва след пролетта.

През лятото.
Миналото лято.
Това лято.
Дълго лято.
Горещо лято.

2. (преносно) Зрелият период от живота на човек.

Отминава лятото на живота им.

лѣто старобългарски ля́то

ст.-бълг. лѣто θέρυς „лято“, χρόνος „време“, ἔτος, ἐνιαυτός „година“ (Зогр., Мар., Асем., Супр., Син. пс., Сим. сб.). Праслав. *lěto се явява славянска иновация в индоевропейската система от наименования на годишни времена (Т. В. Гамкрелидзе, В. В. Иванов. Индоевропейский язык и индоевропейцы II, Тбилиси, 1984, 852-854). Най-убедителна се явява етимологията на А. Вайан (BSL XLIV 2, 124-6), който свързва праслав. *lěto с лит. lėtas „мек, спокоен, тих, послушен“, латв. lēts „лек“ (с друг суфикс: лит. lėnas „мек, спокоен“, праслав. *lěnъ „ленив“) от и.-е. *leH- „отслабвам“, срв. гот. lētan „оставям, разрешавам, отказвам се“, лат. lētum „смърт“ („отпускане“?). Така, праслав. *lěto се разглежда като отглаголно прилагателно с първоначално значение „меко време; време, когато студът намалява“

На куково лято

(разговорно) Никога.

Отива/отиде ми лятото

(разговорно) Загубвам доброто си положение, загазвам.

Циганско лято

Топлите дни в края на есента.

летен — прилагателно име Летен ден.
единствено число множествено число
нечленувана лято лета
членувана лятото летата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне ля-то
  • форми мн. лета́
Източници