-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
ля́то -
1. Най-топлото годишно време, което идва след пролетта.
През лятото.
Миналото лято.
Това лято.
Дълго лято.
Горещо лято.
-
2. (преносно) Зрелият период от живота на човек.
Отминава лятото на живота им.
лѣто старобългарски ля́то
ст.-бълг. лѣто θέρυς „лято“, χρόνος „време“, ἔτος, ἐνιαυτός „година“ (Зогр., Мар., Асем., Супр., Син. пс., Сим. сб.). Праслав. *lěto се явява славянска иновация в индоевропейската система от наименования на годишни времена (Т. В. Гамкрелидзе, В. В. Иванов. Индоевропейский язык и индоевропейцы II, Тбилиси, 1984, 852-854). Най-убедителна се явява етимологията на А. Вайан (BSL XLIV 2, 124-6), който свързва праслав. *lěto с лит. lėtas „мек, спокоен, тих, послушен“, латв. lēts „лек“ (с друг суфикс: лит. lėnas „мек, спокоен“, праслав. *lěnъ „ленив“) от и.-е. *leH- „отслабвам“, срв. гот. lētan „оставям, разрешавам, отказвам се“, лат. lētum „смърт“ („отпускане“?). Така, праслав. *lěto се разглежда като отглаголно прилагателно с първоначално значение „меко време; време, когато студът намалява“
(разговорно) Никога.
(разговорно) Загубвам доброто си положение, загазвам.
Топлите дни в края на есента.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | лято | лета |
| членувана | лятото | летата |