Източник
-
лю́ляк -
1. (само единствено число) Планински или градински висок храст със съцветия от ароматни сини, бели или виолетови малки цветчета.
-
2. Отделен храст или цъфнало клонче от този храст.
Люлякът ухае в топлата вечер.
Букет от люляк.
люляков
— прилагателно име
Люляков храст.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | люляк | люляци |
| членувана | люляка | люляците |
| с пълен член | люлякът | — |
| бройна форма | люляка |
|---|