лъ́ча

(какво, разговорно) Отделям овце, кози от общото стадо или малки животни от майките им.

Лъча своите овце.
Лъча агнетата от овцете.
Лъча ги, за да ги издоя.
лъчене — съществително име
  • глагол
  • пренасяне лъ-ча
  • форми лъ́чиш, мин. св. лъ́чих и лъчи́х, мин. прич. лъ́чил и лъчи́л, несв.
Източник
лъча се

1. Отделям се, отбивам се.

Вечер овцете се лъчат сами от стадото.

2. (преносно) Деля се от хората, страня.

  • възвратен глагол