лъхтя́

1. Лъхам силно, излъчвам се.

2. Изпускам силен дъх, силна миризма.

Лъхти на дезодорант.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице лъхтя лъхтим
второ лице лъхтиш лъхтите
трето лице лъхти лъхтят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице лъхтях лъхтяхме
второ лице лъхтя лъхтяхте
трето лице лъхтя лъхтяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице лъхтях лъхтяхме
второ лице лъхтеше лъхтяхте
трето лице лъхтеше лъхтяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
лъхти лъхтете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана лъхтял лъхтяла лъхтяло лъхтели
членувана лъхтелия лъхтялата лъхтялото лъхтелите
с пълен член лъхтелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана лъхтял лъхтяла лъхтяло лъхтели
членувана лъхтялия лъхтялата лъхтялото лъхтелите
с пълен член лъхтялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана лъхтящ лъхтяща лъхтящо лъхтящи
членувана лъхтящия лъхтящата лъхтящото лъхтящите
с пълен член лъхтящият — — —
Деепричастие
лъхтейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне лъх-тя
  • форми лъхти́ш, мин. св. лъхтя́х, мин. прич. лъхтя́л, несв.
Източник