Източник
-
лъ́хвам -
1. Лъхам веднъж или няколко пъти по веднъж.
От морето лъхва прохлада.
-
2. (преносно) За чувство, настроение — обхващам, обземам.
Лъхна ме радост, щом я видях.
От празната къща лъхва тъгата на спомените.
лъхване
— съществително име
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | лъхвам | лъхваме |
| второ лице | лъхваш | лъхвате |
| трето лице | лъхва | лъхват |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | лъхвах | лъхвахме |
| второ лице | лъхва | лъхвахте |
| трето лице | лъхва | лъхваха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | лъхвах | лъхвахме |
| второ лице | лъхваше | лъхвахте |
| трето лице | лъхваше | лъхваха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| лъхвай | лъхвайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | лъхвал | лъхвала | лъхвало | лъхвали |
| членувана | лъхвалия | лъхвалата | лъхвалото | лъхвалите |
| с пълен член | лъхвалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | лъхвал | лъхвала | лъхвало | лъхвали |
| членувана | лъхвалия | лъхвалата | лъхвалото | лъхвалите |
| с пълен член | лъхвалият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | лъхващ | лъхваща | лъхващо | лъхващи |
| членувана | лъхващия | лъхващата | лъхващото | лъхващите |
| с пълен член | лъхващият | — | — | — |
Деепричастие
| лъхвайки |