лъка́

(разговорно) Ниско място край река.

Широка лъка.

лѫка старобългарски „блато“ лъка́

старобълг. лѫка „блато“: лит. lanka „блато, мочурище“.

единствено число множествено число
нечленувана лъка лъки
членувана лъката лъките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне лъ-ка
  • форми мн. лъки́
Източници