Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. (историческо) Някогашно оръжие във вид на гъвкава дъга с тетива, с което се изхвърлят стрели.
2. Спортен уред.
Състезание по стрелба с лък.
3. Пръчка с обтегнати на нея струни, с която се произвежда звук на музикален инструмент.
Лък на цигулка.
лѫкъ: старобългарски лък
старобълг. лѫкъ: лит. lankas „лък“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | лък | лъкове |
| членувана | лъка | лъковете |
| с пълен член | лъкът | — |
| бройна форма | лъка |
|---|