лък

1. (историческо) Някогашно оръжие във вид на гъвкава дъга с тетива, с което се изхвърлят стрели.

2. Спортен уред.

Състезание по стрелба с лък.

3. Пръчка с обтегнати на нея струни, с която се произвежда звук на музикален инструмент.

Лък на цигулка.

лѫкъ: старобългарски лък

старобълг. лѫкъ: лит. lankas „лък“.

единствено число множествено число
нечленувана лък лъкове
членувана лъка лъковете
с пълен член лъкът —
бройна форма лъка
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне лък
  • форми лъкъ́т, лъка́, мн. лъ́кове, (два) лъ́ка
Източници