лук

1. Градинско растение, чиито зелени листа и луковицата се ядат, имат лютив вкус и съдържат ценни вещества.

2. Луковиците и зелените стръкове от това растение.

Бял лук.
Червен лук.
Сух лук.
Зелен лук.

лоукъ старобългарски лук

старобълг. лоукъ Слав. *lukъ е заемка от старогерм. *lauka (старосканд. laukr, старовисоконем. louh, англос. léас, англ. leek „праз лук“)

Ни лук ял, ни на лук мирисал

(разговорно) Човек, който се преструва, че изобщо не знае за нещо.

Сгазвам/сгазя лука

(разговорно) Нарушавам реда, закона, условността.

Праз лук

Праз.

Чеснов лук

Чесън.

Лукова глава

(разговорно) Нещо нищожно, незначително.

луков — прилагателно име Лукова глава.
лучен — прилагателно име Лучен кебап.
единствено число множествено число
нечленувана лук лукове
членувана лука луковете
с пълен член лукът —
бройна форма лука
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне лук
  • форми лу́кът, лу́ка, само ед.
Източници