лопа́та

1. Железен или дървен инструмент с широка работна плоскост и дълга дървена дръжка за копаене, загребване и други.

Копая с права лопата.
Товаря пръст с лопата.

2. Весло, гребло на лодка.

лопата старобългарски лопа́та

старобълг. лопата πτύον (Супр.). Праслав. *lopata, първоначално прилагателно ж.р. от *lopatъ, от *lopъ „плосък предмет“, сродна с лапа и ст.в.нем. laffa „длан, весло“, старофриз. lарре „лопата“, ирл. lúi „весло“ (келт. *lорuiо-) (за образуването срв. рогат, сърцат, богат). По образуване еднаква с лит. lореta, старопрус. lорtо „лопата“, лит. lереtа „крак на слон“. Сходна по звучене дума се среща в угро-финските и самодийските езици: фин. lарiо, lарiа, карел. labia, вепс. labid, ест. labidas, ненец. lаbеа, lābė, нганас. lаbаŋ, енец. lоbа „весло“.

С лопата да ги ринеш

(разговорно) Много са, в излишък са.

Въртя се като фурнаджийска лопата

(разговорно) Променям много лесно мнението си (като фурнаджийска дървена лопата, която може да се използва и от двете страни, които са еднакви).

Като лопати

Големи и широки.

лопатка — съществително име Лопатка за боклук.
единствено число множествено число
нечленувана лопата лопати
членувана лопатата лопатите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ло-па-та
  • форми мн. лопа́ти
Източници