-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
лопа́та -
1. Железен или дървен инструмент с широка работна плоскост и дълга дървена дръжка за копаене, загребване и други.
Копая с права лопата.
Товаря пръст с лопата.
-
2. Весло, гребло на лодка.
лопата старобългарски лопа́та
старобълг. лопата πτύον (Супр.). Праслав. *lopata, първоначално прилагателно ж.р. от *lopatъ, от *lopъ „плосък предмет“, сродна с лапа и ст.в.нем. laffa „длан, весло“, старофриз. lарре „лопата“, ирл. lúi „весло“ (келт. *lорuiо-) (за образуването срв. рогат, сърцат, богат). По образуване еднаква с лит. lореta, старопрус. lорtо „лопата“, лит. lереtа „крак на слон“. Сходна по звучене дума се среща в угро-финските и самодийските езици: фин. lарiо, lарiа, карел. labia, вепс. labid, ест. labidas, ненец. lаbеа, lābė, нганас. lаbаŋ, енец. lоbа „весло“.
(разговорно) Много са, в излишък са.
(разговорно) Променям много лесно мнението си (като фурнаджийска дървена лопата, която може да се използва и от двете страни, които са еднакви).
Големи и широки.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | лопата | лопати |
| членувана | лопатата | лопатите |