ло́нгоз

Крайречна гора (в Източна и Югоизточна България).

Лонгозът на река Камчия.
Лонгозът на река Ропотамо.

От нгр. λόγγος „гора“, което е заето от ст.-бълг. лѫгъ, лѫжьнъ ἄλσος (Син. тр.) със запазена носова гласна (lǫgъ). Ст.-бълг. дума е запазена в диал. лъг „равно, ниско място при горичка, храсталак или лъка“ и е сродна със сърбохърв. луг „горичка, храсталак, тръстеник“, словен. lоg „гора в низина“, пол. łąg, łęg „мочурище, блато, морава“, г.-луж. łuh, д.-луж. ług, рус. луг, укр. луг „мочурлива местност, блато“.

единствено число множествено число
нечленувана лонгоз лонгози
членувана лонгоза лонгозите
с пълен член лонгозът —
бройна форма лонгоза
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне лон-гоз
  • форми мн. ло́нгози, (два) ло́нгоза
Източници